Сесия

Сесията започва и това не е тайна за никого. Вярно, някъде тя е в разгара си, а другаде вече приключва. Но студентските вълнения не са чужди никому.
Въпреки че общо взето всички минаваме през едно и също, има значителни разлики между студентските преживявания в различните университети в България. Моите наблюдения са на базата на няколко ВУЗ-а в София.
Разбира се, много зависи от избраната специалност. Без да искам да подценявам никоя, не може да се сравнява една хуманитарна или икономическа специалност с техническите специалности в ТУ или УАСГ. Или с медицина. Поне за мен, като "хуманитарно насочена". Но на всекиго се отдават различни неща, така че тук ще се спрем на сесията.
Докато на някъде е възможно освобождаване от изпит, другаде това е немислимо. Докато някои имат по 3-4 изпита, други имат до 7-8. Да, нормално е към бъдещите лекари и инженери да има по-високи изисквания (все пак никой не иска да го оперира некомпетентен хирург, нито пък домът му да се срути). Но, погледнато от друг ъгъл, малко са тези, които помнят с добро сесиите си (умилението е по-скоро заради тогавашната младост). Масова практика е през семестъра да се купонясва, а дойде ли време за сесия - лошо. Безсънни нощи, сенки под очите, литри кафе...
Ето един много показателен пример със студент от УАСГ
Сами виждате за какво става въпрос. Човекът е изтерзан морално и физически. И далеч не е единствен. Системата е малко безумна. Едни не могат да се справят с дисциплините, други просто не издържат на напрежението. Или решават, че не си струва.
Все пак всичко опира до личния избор. За някои следването се оказва доста по-лесно, отколкото за други. И това е факт. А някои намират алтернативни начини да изкласят.